Сладката кухня: август 2017

Баница от точени кори. Със извара и яйца.

От известно време (и откакто се справих с три килограма козунаци) се мъча да направя баница с домашни кори. Първият път не помня кога съм точила. Може би баба ме учеше. Но когато тя ставаше за учител аз бях прекалено малък ученик. После беше демоде. А когато поисках да се науча ( в момента) нито едната от двете ми баби я няма. Нито пък леля ми, която бе усвоила бабиния опит. Другата не съм я и питала. А майка ми на мои години( че и по-млада) посрещна демокрацията и пълненето на магазините с готови кори. Че и май баничарници имаше и преди демокрацията. Та. Първият ми опит беше с дърпани кори. Омазани с мас. За пролетно-летния сезон отказвам да се доближавам до маста, ако не става въпрос за козунак. Или питка. Електрическата печка прави невероятна миризма от маста. Не е моето. Че и е трудно да се тегли, когато е топло. Тя, че стана, стана. Но трудоемко. Маста излишно загрява тестото. Трябваше да се налагат една върху друга корите, докато се тегли. И ми се видя трудно.

От вчера детето се пазари за баница. За цялата история в действията ми у дома събота или неделя той е "виновен". Защото храните, които извират от найлони и кутии, растящи (наистина си мисля че растят там) в магазините ме същистват. Почнах да чета етикет след етикет. Хора. Има невероятни неща в неподозирани храни. А почнах да чета, защото се занимавам с търговия. Работя за голям производител и когато трябва да съпоставям продуктите срещу конкурентите ( уж с най-качествените) се същисах. Огромно количество захар.
Захар и в лютеницата. Захар, палмово масло... Та аз вместо крем ползвам кокосово масло. А храня детето си с палмово....

Както се разбира от цялата ми плеяда. Това не е рецепта. А просто исках да споделя от къде дойдоха идеите ми в кухнята.

И за баницата.

Пресях 400 грама брашно. Разбих в купа яйце ХХЛ. Направиш кладенче в брашното. Добавих яйцето. Лъжичка сол. Супена-оцет. И от друга купа започнах да доливам хладка вода. Отиде към 100 мл. През цялото време с въртеливи движения на ръката с два пръста смесвам течността с брашното. Трябва да се получи меко на пипане тесто. Оставям го завито да си почине около 30-60 мин. Първото тесто ( направих огромно количество плънка) оставих за час. Второто, което замесих за 30 мин. Когато престои тестото го разделям на две части. Всяка на две и всичките четири ( ако не е прекалено малко) на още по две. С идеята да се получат еднакви малки топки. Колкото да се съберат в шепата ми. Мажа ги с разтопено масло и взимам една по една да точа. Както казах "точа" е прекалено силно казано. Трудно ми е. Само от клипчета в нета не става. Отделно масата ми е неподходяща. Точилките ( трябва да си взема нова), всичките три са неподходящи. Стана малко разказа за кривата ракета... и космоса.

Точенето го правих на обилно намазана повърхност с масло. Ръсих разтопено масло и смес от три яйца с извара и настъргано сирене. Изварата я взимам насипно от магазин до нас. Не знам чие производство е, а и от магазина едва ли ще ми кажат. Обикалям доста магазини, взимала съм от много места. Такава другаде няма. Обезсолена, става и за солено и сладко готвене. Та. Навивам корите на руло... и от там е ясно. Пека на 180 гр. Като я извадя я намазвам с масло, пръскам с вода и завивам с кърпи. ( Последните две помня от баба, когато извадеше баницата. Другата баба й правеше заливка с кисело мляко с яйца, но мисля че беше само за баница със зеле)

За съжаление нямам снимки по време на точенето. Няма и как да ги направя.