събота, 9 юни 2018 г.
Морковен крем-карамелов сладкиш.
На рецептата на тази фантазия попаднах, докато ровех безпричинно в сайт с клипчета. Предполагам е творческа работа върху Кодрит-кадир. Направата наистина напомня на арабския сладкиш. Но. Времето направа-консумация е доста по-малко. Ако оригиналът изисква 12 часа в хладилник. То това поиска 5 часа изстиване, 2 часа хладилник. И 30 минути във фризер. Последните 30 мин., заради гладниците.
Първото което искам да уточня е, че кондензираното мляко си правя сама. На късмет стана точно чаша и половина, колкото е необходимо за сладкиша.
Кондензирано мляко.
1 литър варено(не пастьоризирано) мляко
1 чаена чаша захар.
Млякото е от магазина. В тетрапак кутия. На която е упоменато, че е варено. А не пастьоризирано. Слагам го в тенджера. При завиране изсипвам чаша захар. Направата му изисква различно време. Според марката захар. Буквално си стоя с часове до тенджерата и бъркам, за да не загаря. За мен е готово, когато спре силната бяла пяна и стане с лек карамелен цвят. Заглебвам с черпака, за да поизстине. И като го връщам в тенджерата е гъсто. Ако не сте правили до сега кондензирано сладко мляко вземете от магазина и го вижте на консистенция. Трудно ми е докато готвя да снимам. Заради това и не качвам всичко, което приготвям. Но тази рецепта си иска публичност. До тук за кондензираното мляко.
За направата на сладкиша ви е необходим блендер. Стандартна форма за кекс (като тази от Тошово време).
За карамела.
1 чаена чаша захар.
10 мл. Вода(винаги слагам, не е задължителна)
За крема.
4 яйца.
1 чаена чаша мляко(сложих пастьоризирано)
1 и половина чаша кондензирано сладко мляко
За кексовата смес.
3 яйца
1 чаена чаша олио
4-5 моркова.
3 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
Кардамом (не е задължителен. Любим ми е)
Формата за кекс се намазнява с олио и се тушира с бяло брашно.
Карамелът.
На котлон в тенджера се приготвя карамела. Задължително слагам вода, за да ми е по-течен. Карамелът се изсипва на дъното на кексовата форма.
Кремът.
В блендер се разбиват яйцата. Слага се чашата мляко. Разбиват се. Добавя се и кондензираното мляко. Разбива се отново.
Цялата тази млечно-айчна смес се излива върху карамела. До средата на съда. На мен ми излезна доста повече смес.
Кексовата смес.
Олиото се разбива с яйцата. Морковите, нарязани на кубчета се поставят шепа, по шепа в блендера и се смилят заедно с олиото и яйцата. Не е задължително да бъдат съвсем смлени. Даже трябва да видите ситни бучици морковчета. Тази смес се изсипва в купа. Изсипва се чаша по чаша захарта. Раздърква се с телена четка. Трите чаши брашно се добавят на порции. И отново се забърква с телена четка. Накрая добавих кардамона.
Изсипвам кексовата смес върху крема равномерно. Загребвам с лъжица и поставям върху крема. Така, докато съм поставила по цялата окръжност на формата и съм я напълнила до три сантиметра под ръба на формата.
Както казах ми остана доста и от кексовата смес и от яйчено-млечната, и от карамела. Повторих подреждането им в друга форма за кекс, която я запълни до половината. Използвах ХЛ яйца и чаени чаши с вместимост 250мл. Предполагам, че с яйца Л и пропорция 200 мл чаша ще стане точно за кексовата форма.
Сладкишът се слага в студена фурна. Пече се час на 180 гр. След опичане се оставя да истине напълно. Поставя се за поне два часа в хладилник. С нож му помогнах за отлепянето от стените(нещо което при Кодрит-кадир е напълно забранено). Обръща се.
И ... Приятен апетит.
На рецептата на тази фантазия попаднах, докато ровех безпричинно в сайт с клипчета. Предполагам е творческа работа върху Кодрит-кадир. Направата наистина напомня на арабския сладкиш. Но. Времето направа-консумация е доста по-малко. Ако оригиналът изисква 12 часа в хладилник. То това поиска 5 часа изстиване, 2 часа хладилник. И 30 минути във фризер. Последните 30 мин., заради гладниците.
Първото което искам да уточня е, че кондензираното мляко си правя сама. На късмет стана точно чаша и половина, колкото е необходимо за сладкиша.
Кондензирано мляко.
1 литър варено(не пастьоризирано) мляко
1 чаена чаша захар.
Млякото е от магазина. В тетрапак кутия. На която е упоменато, че е варено. А не пастьоризирано. Слагам го в тенджера. При завиране изсипвам чаша захар. Направата му изисква различно време. Според марката захар. Буквално си стоя с часове до тенджерата и бъркам, за да не загаря. За мен е готово, когато спре силната бяла пяна и стане с лек карамелен цвят. Заглебвам с черпака, за да поизстине. И като го връщам в тенджерата е гъсто. Ако не сте правили до сега кондензирано сладко мляко вземете от магазина и го вижте на консистенция. Трудно ми е докато готвя да снимам. Заради това и не качвам всичко, което приготвям. Но тази рецепта си иска публичност. До тук за кондензираното мляко.
За направата на сладкиша ви е необходим блендер. Стандартна форма за кекс (като тази от Тошово време).
За карамела.
1 чаена чаша захар.
10 мл. Вода(винаги слагам, не е задължителна)
За крема.
4 яйца.
1 чаена чаша мляко(сложих пастьоризирано)
1 и половина чаша кондензирано сладко мляко
За кексовата смес.
3 яйца
1 чаена чаша олио
4-5 моркова.
3 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
Кардамом (не е задължителен. Любим ми е)
Формата за кекс се намазнява с олио и се тушира с бяло брашно.
Карамелът.
На котлон в тенджера се приготвя карамела. Задължително слагам вода, за да ми е по-течен. Карамелът се изсипва на дъното на кексовата форма.
Кремът.
В блендер се разбиват яйцата. Слага се чашата мляко. Разбиват се. Добавя се и кондензираното мляко. Разбива се отново.
Цялата тази млечно-айчна смес се излива върху карамела. До средата на съда. На мен ми излезна доста повече смес.
Кексовата смес.
Олиото се разбива с яйцата. Морковите, нарязани на кубчета се поставят шепа, по шепа в блендера и се смилят заедно с олиото и яйцата. Не е задължително да бъдат съвсем смлени. Даже трябва да видите ситни бучици морковчета. Тази смес се изсипва в купа. Изсипва се чаша по чаша захарта. Раздърква се с телена четка. Трите чаши брашно се добавят на порции. И отново се забърква с телена четка. Накрая добавих кардамона.
Изсипвам кексовата смес върху крема равномерно. Загребвам с лъжица и поставям върху крема. Така, докато съм поставила по цялата окръжност на формата и съм я напълнила до три сантиметра под ръба на формата.
Както казах ми остана доста и от кексовата смес и от яйчено-млечната, и от карамела. Повторих подреждането им в друга форма за кекс, която я запълни до половината. Използвах ХЛ яйца и чаени чаши с вместимост 250мл. Предполагам, че с яйца Л и пропорция 200 мл чаша ще стане точно за кексовата форма.
Сладкишът се слага в студена фурна. Пече се час на 180 гр. След опичане се оставя да истине напълно. Поставя се за поне два часа в хладилник. С нож му помогнах за отлепянето от стените(нещо което при Кодрит-кадир е напълно забранено). Обръща се.
И ... Приятен апетит.
събота, 10 февруари 2018 г.
Толумбички.
МразЕХ торти. Заради начина на приготвянето им от масовите сладкарски къщи. Сухи съставки... бъркаш вода. Става торта! Моя клиентка ме "научи" да ги харесвам. Не, че в момента ги ям сутрин, обед и вечер. Даже не помня последно кога ядах такова нещо. Но когато се хранех без да броя всяка калория мразЕХ торти. И толумби. И баклави. Първото, казах вече защо. Второто заради пихтиестия вид и разкашкването между небцето и езика. И потичането на воднист сироп в цялата тази "картинка". Третото. Заради ненормално твърдите кори. И опита им за сиропиране с воднист сироп. Точно тези три "сладкарски шедьоври", намиращи се във витрините на масовите улични сладкарници и в пластмасови опаковки в магазинната мрежа ме отвратиха от целия асортимент на сладкарството. Докато не започнах за го произвеждам у дома. И то първия виновник е моя клиентка. Която ме "научи" да ям торти. Просто поръчах от нея торта за рождения ден на детето. Оказа се доста по-различна. Т.е. Вкусна. След години започнах сама да правя тортите. Точно тук е времето да кажа, че преди месеци се замислих дали не мразя баклава и толумби, просто заради отвратителната им направа. Съвсем случайно се заговорих по темата с една жена. Готвач от дълги години. Оказа се бивш служител в турска сладкарница. Управлявана и открита от турчин. Тя ми сподели за направата на толумби по традиционна рецепта. Като каза "Толумбата трябва да е куха. С твърда обвивка, която хрупа. И да не е сиропиране, а като глазура" Преди дни намерих в турски сайт една рецепта. Трудно я преведах, но мисля че се получи. Като за пръв път...
Направих първо сиропа. Шербет. За него са нужни.
2 водни чаши вода
2 и половина чаши пудра захар.
лимон.
С лъжицата ги обръщам. Когато станат кафяво златисти ги вадя и ги поставям веднага във студения сироп. Където престояват не повече от 3 минути. Като се налагаше и с лъжица да забърквам толумбите в него.
За да изпържа цялото тесто, направих мини толумби ми трябваха три студени мазнини. Заради това махах олиото от котлона. Изстиваше и започвах отново. Интересното е, че сиропа ми стигна точно. По рецепта е по 3 чаши. Но аз направих с две.
Видът, като за пръв път е учудващ и за мен. Но пък имаме... Точно това, което трябва да е.
МразЕХ торти. Заради начина на приготвянето им от масовите сладкарски къщи. Сухи съставки... бъркаш вода. Става торта! Моя клиентка ме "научи" да ги харесвам. Не, че в момента ги ям сутрин, обед и вечер. Даже не помня последно кога ядах такова нещо. Но когато се хранех без да броя всяка калория мразЕХ торти. И толумби. И баклави. Първото, казах вече защо. Второто заради пихтиестия вид и разкашкването между небцето и езика. И потичането на воднист сироп в цялата тази "картинка". Третото. Заради ненормално твърдите кори. И опита им за сиропиране с воднист сироп. Точно тези три "сладкарски шедьоври", намиращи се във витрините на масовите улични сладкарници и в пластмасови опаковки в магазинната мрежа ме отвратиха от целия асортимент на сладкарството. Докато не започнах за го произвеждам у дома. И то първия виновник е моя клиентка. Която ме "научи" да ям торти. Просто поръчах от нея торта за рождения ден на детето. Оказа се доста по-различна. Т.е. Вкусна. След години започнах сама да правя тортите. Точно тук е времето да кажа, че преди месеци се замислих дали не мразя баклава и толумби, просто заради отвратителната им направа. Съвсем случайно се заговорих по темата с една жена. Готвач от дълги години. Оказа се бивш служител в турска сладкарница. Управлявана и открита от турчин. Тя ми сподели за направата на толумби по традиционна рецепта. Като каза "Толумбата трябва да е куха. С твърда обвивка, която хрупа. И да не е сиропиране, а като глазура" Преди дни намерих в турски сайт една рецепта. Трудно я преведах, но мисля че се получи. Като за пръв път...
Направих първо сиропа. Шербет. За него са нужни.
2 водни чаши вода
2 и половина чаши пудра захар.
лимон.
Сиропът се вари поне 20 минути на средна температура на котлона. След това го включих на най-високата степен до пълно завиране. Като добавих още две супени лъжици кристална захар. Охладих го до студен. Буквално.
За тестото.
2 водни чаши вода
Супена лъжица масло.
Щипка сол.
2 водни чаши брашно + 1 супена лъжица
5 яйца.
По рецепта са 4 яйца. Но тестото ми изглеждаше прекалено кашкаво.
Та. Завира водата с маслото и солта на котлона. Слагам две лъжици от сиропа. И добавям брашното при непрекъснато бъркане с дървена лъжица. Когато тестото започне да се отлепя от стените го махнах и добавих яйцата. Снимката на маслото я помествам, защото винаги съм се чудела колко е супена лъжеца масло, което е твърдо. Поне аз сложих толкова.
Естествено нямам снимки по време на направа на тестото. Нямам си фотограф около мен.
Да се върна на рецептата. Слагам в т.нар. каресола литър олио. И шприцовам в студеното олио, като си помагам с ножица. Включвам котлона. Когато започнат да се пържат толумбите се издигнаха на повърхността.
С лъжицата ги обръщам. Когато станат кафяво златисти ги вадя и ги поставям веднага във студения сироп. Където престояват не повече от 3 минути. Като се налагаше и с лъжица да забърквам толумбите в него.
За да изпържа цялото тесто, направих мини толумби ми трябваха три студени мазнини. Заради това махах олиото от котлона. Изстиваше и започвах отново. Интересното е, че сиропа ми стигна точно. По рецепта е по 3 чаши. Но аз направих с две.
Видът, като за пръв път е учудващ и за мен. Но пък имаме... Точно това, което трябва да е.
"Хрупкава, куха от вътре."
Абонамент за:
Публикации (Atom)