Толумбички.

МразЕХ торти. Заради начина на приготвянето им от масовите сладкарски къщи. Сухи съставки... бъркаш вода. Става торта! Моя клиентка ме "научи" да ги харесвам. Не, че в момента ги ям сутрин,  обед и вечер. Даже не помня последно кога ядах такова нещо. Но когато се хранех без да броя всяка калория мразЕХ торти. И толумби. И баклави. Първото, казах вече защо. Второто заради пихтиестия вид и разкашкването между небцето и езика. И потичането на воднист сироп в цялата тази "картинка". Третото. Заради ненормално твърдите кори. И опита им за сиропиране с воднист сироп. Точно тези три "сладкарски шедьоври", намиращи се във витрините на масовите улични сладкарници и в пластмасови опаковки в магазинната мрежа ме отвратиха от целия асортимент на сладкарството. Докато не започнах за го произвеждам у дома. И то първия виновник е моя клиентка. Която ме "научи" да ям торти. Просто поръчах от нея торта за рождения ден на детето. Оказа се доста по-различна. Т.е. Вкусна. След години започнах сама да правя тортите. Точно тук е времето да кажа, че преди месеци се замислих дали не мразя баклава и толумби, просто заради отвратителната им направа. Съвсем случайно се заговорих по темата с една жена. Готвач от дълги години. Оказа се бивш служител в турска сладкарница. Управлявана и открита от турчин. Тя ми сподели за направата на толумби по традиционна рецепта. Като каза "Толумбата трябва да е куха. С твърда обвивка, която хрупа. И да не е сиропиране, а като глазура"  Преди дни намерих в турски сайт една рецепта. Трудно я преведах, но мисля че се получи. Като за пръв път...
Направих първо сиропа. Шербет. За него са нужни.
2 водни чаши вода
2 и половина чаши пудра захар.
 лимон.

Сиропът се вари поне 20 минути на средна температура на котлона. След това го включих на най-високата степен до пълно завиране. Като добавих още две супени лъжици кристална захар. Охладих го до студен. Буквално. 

За тестото. 

2 водни чаши вода 

Супена лъжица масло.

Щипка сол. 

2 водни чаши брашно + 1 супена лъжица

5 яйца.

По рецепта са 4 яйца. Но тестото ми изглеждаше прекалено кашкаво. 

Та. Завира водата с маслото и солта на котлона. Слагам две лъжици от сиропа. И добавям брашното при непрекъснато бъркане с дървена лъжица. Когато тестото започне да се отлепя от стените го махнах и добавих яйцата. Снимката на маслото я помествам, защото винаги съм се чудела колко е супена лъжеца масло, което е твърдо. Поне аз сложих толкова. 

Естествено нямам снимки по време на направа на тестото. Нямам си фотограф около мен. 

Да се върна на рецептата. Слагам в т.нар. каресола литър олио. И шприцовам в студеното олио, като си помагам с ножица. Включвам котлона. Когато започнат да се пържат толумбите се издигнаха на повърхността. 

 С лъжицата ги обръщам. Когато станат кафяво златисти ги вадя и ги поставям веднага във студения сироп. Където престояват не повече от 3 минути. Като се налагаше и с лъжица да забърквам толумбите в него.
За да изпържа цялото тесто, направих мини толумби ми трябваха три студени мазнини. Заради това махах олиото от котлона. Изстиваше и започвах отново. Интересното е, че сиропа ми стигна точно. По рецепта е по 3 чаши. Но аз направих с две.
Видът, като за пръв път е учудващ и за мен. Но пък имаме... Точно това, което трябва да е.

"Хрупкава, куха от вътре."