Баница с локум.

Кой каза "Вали сняг"? Завали ли сняг ми се иска да усетя вкуса на това вълшебство. Пред него Айле сладкиш и Галакторуреко буквално бледнеят. Няма да изпадам в подробности. Освен, че локум взимам на Захарни заводи. По вкус ми харесва най-много рецептата с опаковката с рози. На снимките ще видите, че редувам от локума с роза и с розоберката. Като говоря за чаша е с вместимост 250 мл.

Необходими продукти.
Два пакета финни кори за баница.
6 пакета локум

За сиропа.
2 чаши вода.
2 чаши захар.

За плънката.
 6 яйца.
Пакет бакпулвер
1/2 чаша захар
1 чаша олио
Брашно- 6 супени лъжици
Ванилия.

Първо подготвям локума. Ако парчетата са обемни ги нарязвам на четири по дължина
Тъй като е еластичен, а и се полепват едно за друго парчетата изсипвам пудрата захар върху дъската за рязане. Овъргалвам ги откъм отрязания край.
Разбивам продуктите за плънката.
Завиването на корите е по две. Като между тях не слагам нищо.
В късия край нареждам локума и хаотично изсипвам по 6-7 лъжици от плънката.

Завивам на роло, като започвам от страната, на която е нареден локума. Поставям в правоъгълна тава, с големината на фурната. 

Изпичам на 180 градуса до леко покафеняване на корите. 

Остявям баницата напълно да изстине. Подготвям сиропа. Пропорциите са на всяка чаша вода-чаша захар. Оставям го да изстине леко. И чак тогава сиропирам. 

Бисквитена торта с домашно изпечени блатове.

Единственото, което ми остана да намеря за тази идеална съвършенност на най-обикновената торта е.. крема. Много съм "слаба" в приготвянето на млечни кремове. Въпреки успеха с тортата за 10тия РД на детето. Което ме посеща, че трябва да кача рецептата, услужливо дадена ми от "Пекарната на Нора". Нора е моят кулинарен идол и тя е виновника да се запаля по приготвяне на сладкиши и погачи.
Рецептата на блатовете може да се използва и само за приготвяне на бисквити. Номерът е да се разточи по-дебел блат и да се пече до леко "бухване" на бисквитата. Може в тестото да се добави канела, какао, ванилия, лимонова есенция... всичко което ви е любимо. Изпечените бисквити се поддават и доста добре на декорации с шоколад. Ако искате да добавите ядки, нека са ситно смляни и добавянето им да е след омесване на стандартната рецепта. Разточването на по-тънък слой тесто предполага хрупкави бисквити. По-меки ще станат, ако тестото е по-дебело. Ако залепва на точилката-посипвайте брашно. Ако станат твърди бисквитите и не са ви за незабавна консумация можете да ги приберете в стъклена купа в топло помещение. Така леко ще се овлажнят и ще омекнат.

Необходими продукти.

За блатовете
4 яйца.
Захар - една чаета чаша с вместимост 250 мл.
125 грама масло
10 грама сода бикарбонат
3-4 грама амонячна сода (на върха на чаена лъжица)
500 грама брашно (оставете си поне 200 грама за доомесване и набрашняване на плота)
Есенсия ванилия на прах

За кремът
1.200 мл. Мляко
2 пакета ванилено нишесте (аз използвах Биосет)
200 мляко (за разтваряне на нишестето)
Захар-чаша с вместимост 250 мл.
Захар-2 супени лъжици (зо разтваряне на нишестето)

Приготвяне на блатовете.
В купа поставям брашното, двата вида сода.
В друга купа разбивам яйцата със захарта, ванилиите и разтопеното (охладено) масло. Изсипвам яйцата при брашното, като замесвам меко тесто. Ако сте си "играли" с лунен пясък, то консистенцията му наподобява него. Тестото трябва да се подава на точене, като остава леко лепкаво, заради наличието на захар в него. Разделям тестото на шест равни части. Разточвам всяка върху хартия за печене и налагам дъното на форма с ринг за торта с диаметър 26 см. Изрязвам излишното. Правя "дупки" с малка капачка, за да може крема при разливане да премине между блатовете.

Излишното тесто събирах в отделно топче. Изпичането става за не повече от 5 минути на загрята до 200 градуса фурна. Аз буквално приготвях третия блат, докато се изпичаше първия. Приготвях четвъртия, докато се изпичаше втория. Бяха ми необходими само две тави. Вадя първия блат. Слагам тавата с втория разточен на хартия. Махам първия от хартията да изстива на ринг, слагам в тавата третия разточен на хартия и разточвам четвъртия. Звучи сложно и многоемко. А в действителност за 30 мин. имате опечени шест блата.

Поизрязвам с нож краищата, за да проникне крем и в края на ринга. Трохичките събрах за украсата на тортата.
От тестото ще остане едно цяло топче. По вкус можете да разделите на пет части тестото и да имате по-дебели блатове. Честно казано се опасявах дали при по дебел блат ще се напои от крема. Останалото тесто използвах за направа на бисквити. Може да ги използвате на украса на тортата.
Та. Вече имате шест блата. Дори и да ги счупите по време на нарязването на краищата си ге съберете при разливане на крема.
Кремът като приготвяне е по рецепта на проезводителя. Завира млякото, сипвам чаша захар, да се разтопи. Слагам и ванилията на прах. В отделна купа с телена четка разбих нишестето с 200 мл студено мляко и две лъжици захар. Бърках го и преди изсипването в млякото, за да не ми се утаи на дъното. При завирането на млякото изсипах нишестето и при непрекъснато бъркане го изчаквам да се сгъсти. В ринг поставям блат, изсипвам крем. И така докато залея блат по блат. С бързина на факир, защото крема бързо се сгъстява при изстиване. Няма да крия, че крема ми беше малко за шест блата. Или по-скоро блатовете бяха с един повече. Защото ринга се напълни до горе. Отгоре поръсих трохите. Оставих да се охлажда за 12 часа.
Резултатът е....
Блатовете са напоени добре от крема. Пухкави и съответно крема изпълнява по-скоро "съединителна" роля на блатовете. Просто идеална за мен.

Тесто за мекици

Това сигурно (освен рецептата за бабиния козунак) е рецептата, която мога да спомена от къде съм я взела. От тефтера на мама. Сутринта ми дойде изведнъж идея да омеся мекици. За пръв път от домашно тесто. А хората казват, че детство без да се събудиш на село в ухайна къща на вар и бабини мекици... Не било никакво детство. Не помня много мириса на вар. Баба ми живееше в София. А къщата на село си беше доста модерна за времето. Но помня мекиците. Като малка бях... пухкава, за повечето деца "дебела". И е ясно, че не пропусках да преяждам с мекиците на баба. Заради това сега само ги опитвам (ако се чудите и как запазвам килограми при толкова тесто у дома).
Та. Докато търсих тесто за мекици. Открих чудесно тесто-универсално. А и магично за мен. Омесването става бързо. Лесно. Освен мекици опеках и страхотни питки. Направих половин доза. Естествено- за двама човека и това е много.

Естествено няма да ви мъча да четете текста. Според мен записването й е преди прехода. ( Преди два дена станаха едни 28 години). Според "приготовлението".
Снимки по време на замесването нямам. Не очаквах тази "магия".
Необходими продукти:
500 грама брашно.
1 яйце L размер(по-скоро М-лъжливи производители)
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 к.лъжица сода
1/2 чаша прясно мляко. Около 100 мл.
Мая- 11 грама суха.

Активирах маята в затопленото мляко за около 10 мин. В киселото мляко активирах содата. Разбих яйцето с вилица. Смесих накрая млеката и яйцето. В голяма купа изсипах брашното и направих кладенче. С помоща на вилица замесих, докато бавно изсипвах течните съставки. Доомесих на масата. За първи път не добавям брашно или не ми е в излишък. Замесих, докато содата не започна да "изсушава" тестото. Т.е. в един момент сякаш става на късове.
Разделих тестото на две. Половината сложих в студена фурна и изпеках на 200 гр, които след като питките се надигнаха достатъчно увеличих на 250. Получиха се питки с твърда, хрупкава коричка и пухкава срединка.

А така изглеждаха мекичките. Наистина аромата при приготвянето е същия като при баба. Може би само липсва аромата на лек нафталин. Превзел бабиния апартамент. 

 Ако приготвите цяла доза. То можете да съхраните тестото в хладилник. Другият път ще го пробвам за пица. 

Добър апетит.