Сладката кухня
събота, 9 юни 2018 г.
Морковен крем-карамелов сладкиш.
На рецептата на тази фантазия попаднах, докато ровех безпричинно в сайт с клипчета. Предполагам е творческа работа върху Кодрит-кадир. Направата наистина напомня на арабския сладкиш. Но. Времето направа-консумация е доста по-малко. Ако оригиналът изисква 12 часа в хладилник. То това поиска 5 часа изстиване, 2 часа хладилник. И 30 минути във фризер. Последните 30 мин., заради гладниците.
Първото което искам да уточня е, че кондензираното мляко си правя сама. На късмет стана точно чаша и половина, колкото е необходимо за сладкиша.
Кондензирано мляко.
1 литър варено(не пастьоризирано) мляко
1 чаена чаша захар.
Млякото е от магазина. В тетрапак кутия. На която е упоменато, че е варено. А не пастьоризирано. Слагам го в тенджера. При завиране изсипвам чаша захар. Направата му изисква различно време. Според марката захар. Буквално си стоя с часове до тенджерата и бъркам, за да не загаря. За мен е готово, когато спре силната бяла пяна и стане с лек карамелен цвят. Заглебвам с черпака, за да поизстине. И като го връщам в тенджерата е гъсто. Ако не сте правили до сега кондензирано сладко мляко вземете от магазина и го вижте на консистенция. Трудно ми е докато готвя да снимам. Заради това и не качвам всичко, което приготвям. Но тази рецепта си иска публичност. До тук за кондензираното мляко.
За направата на сладкиша ви е необходим блендер. Стандартна форма за кекс (като тази от Тошово време).
За карамела.
1 чаена чаша захар.
10 мл. Вода(винаги слагам, не е задължителна)
За крема.
4 яйца.
1 чаена чаша мляко(сложих пастьоризирано)
1 и половина чаша кондензирано сладко мляко
За кексовата смес.
3 яйца
1 чаена чаша олио
4-5 моркова.
3 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
Кардамом (не е задължителен. Любим ми е)
Формата за кекс се намазнява с олио и се тушира с бяло брашно.
Карамелът.
На котлон в тенджера се приготвя карамела. Задължително слагам вода, за да ми е по-течен. Карамелът се изсипва на дъното на кексовата форма.
Кремът.
В блендер се разбиват яйцата. Слага се чашата мляко. Разбиват се. Добавя се и кондензираното мляко. Разбива се отново.
Цялата тази млечно-айчна смес се излива върху карамела. До средата на съда. На мен ми излезна доста повече смес.
Кексовата смес.
Олиото се разбива с яйцата. Морковите, нарязани на кубчета се поставят шепа, по шепа в блендера и се смилят заедно с олиото и яйцата. Не е задължително да бъдат съвсем смлени. Даже трябва да видите ситни бучици морковчета. Тази смес се изсипва в купа. Изсипва се чаша по чаша захарта. Раздърква се с телена четка. Трите чаши брашно се добавят на порции. И отново се забърква с телена четка. Накрая добавих кардамона.
Изсипвам кексовата смес върху крема равномерно. Загребвам с лъжица и поставям върху крема. Така, докато съм поставила по цялата окръжност на формата и съм я напълнила до три сантиметра под ръба на формата.
Както казах ми остана доста и от кексовата смес и от яйчено-млечната, и от карамела. Повторих подреждането им в друга форма за кекс, която я запълни до половината. Използвах ХЛ яйца и чаени чаши с вместимост 250мл. Предполагам, че с яйца Л и пропорция 200 мл чаша ще стане точно за кексовата форма.
Сладкишът се слага в студена фурна. Пече се час на 180 гр. След опичане се оставя да истине напълно. Поставя се за поне два часа в хладилник. С нож му помогнах за отлепянето от стените(нещо което при Кодрит-кадир е напълно забранено). Обръща се.
И ... Приятен апетит.
На рецептата на тази фантазия попаднах, докато ровех безпричинно в сайт с клипчета. Предполагам е творческа работа върху Кодрит-кадир. Направата наистина напомня на арабския сладкиш. Но. Времето направа-консумация е доста по-малко. Ако оригиналът изисква 12 часа в хладилник. То това поиска 5 часа изстиване, 2 часа хладилник. И 30 минути във фризер. Последните 30 мин., заради гладниците.
Първото което искам да уточня е, че кондензираното мляко си правя сама. На късмет стана точно чаша и половина, колкото е необходимо за сладкиша.
Кондензирано мляко.
1 литър варено(не пастьоризирано) мляко
1 чаена чаша захар.
Млякото е от магазина. В тетрапак кутия. На която е упоменато, че е варено. А не пастьоризирано. Слагам го в тенджера. При завиране изсипвам чаша захар. Направата му изисква различно време. Според марката захар. Буквално си стоя с часове до тенджерата и бъркам, за да не загаря. За мен е готово, когато спре силната бяла пяна и стане с лек карамелен цвят. Заглебвам с черпака, за да поизстине. И като го връщам в тенджерата е гъсто. Ако не сте правили до сега кондензирано сладко мляко вземете от магазина и го вижте на консистенция. Трудно ми е докато готвя да снимам. Заради това и не качвам всичко, което приготвям. Но тази рецепта си иска публичност. До тук за кондензираното мляко.
За направата на сладкиша ви е необходим блендер. Стандартна форма за кекс (като тази от Тошово време).
За карамела.
1 чаена чаша захар.
10 мл. Вода(винаги слагам, не е задължителна)
За крема.
4 яйца.
1 чаена чаша мляко(сложих пастьоризирано)
1 и половина чаша кондензирано сладко мляко
За кексовата смес.
3 яйца
1 чаена чаша олио
4-5 моркова.
3 чаени чаши брашно
2 чаени чаши захар
Кардамом (не е задължителен. Любим ми е)
Формата за кекс се намазнява с олио и се тушира с бяло брашно.
Карамелът.
На котлон в тенджера се приготвя карамела. Задължително слагам вода, за да ми е по-течен. Карамелът се изсипва на дъното на кексовата форма.
Кремът.
В блендер се разбиват яйцата. Слага се чашата мляко. Разбиват се. Добавя се и кондензираното мляко. Разбива се отново.
Цялата тази млечно-айчна смес се излива върху карамела. До средата на съда. На мен ми излезна доста повече смес.
Кексовата смес.
Олиото се разбива с яйцата. Морковите, нарязани на кубчета се поставят шепа, по шепа в блендера и се смилят заедно с олиото и яйцата. Не е задължително да бъдат съвсем смлени. Даже трябва да видите ситни бучици морковчета. Тази смес се изсипва в купа. Изсипва се чаша по чаша захарта. Раздърква се с телена четка. Трите чаши брашно се добавят на порции. И отново се забърква с телена четка. Накрая добавих кардамона.
Изсипвам кексовата смес върху крема равномерно. Загребвам с лъжица и поставям върху крема. Така, докато съм поставила по цялата окръжност на формата и съм я напълнила до три сантиметра под ръба на формата.
Както казах ми остана доста и от кексовата смес и от яйчено-млечната, и от карамела. Повторих подреждането им в друга форма за кекс, която я запълни до половината. Използвах ХЛ яйца и чаени чаши с вместимост 250мл. Предполагам, че с яйца Л и пропорция 200 мл чаша ще стане точно за кексовата форма.
Сладкишът се слага в студена фурна. Пече се час на 180 гр. След опичане се оставя да истине напълно. Поставя се за поне два часа в хладилник. С нож му помогнах за отлепянето от стените(нещо което при Кодрит-кадир е напълно забранено). Обръща се.
И ... Приятен апетит.
събота, 10 февруари 2018 г.
Толумбички.
МразЕХ торти. Заради начина на приготвянето им от масовите сладкарски къщи. Сухи съставки... бъркаш вода. Става торта! Моя клиентка ме "научи" да ги харесвам. Не, че в момента ги ям сутрин, обед и вечер. Даже не помня последно кога ядах такова нещо. Но когато се хранех без да броя всяка калория мразЕХ торти. И толумби. И баклави. Първото, казах вече защо. Второто заради пихтиестия вид и разкашкването между небцето и езика. И потичането на воднист сироп в цялата тази "картинка". Третото. Заради ненормално твърдите кори. И опита им за сиропиране с воднист сироп. Точно тези три "сладкарски шедьоври", намиращи се във витрините на масовите улични сладкарници и в пластмасови опаковки в магазинната мрежа ме отвратиха от целия асортимент на сладкарството. Докато не започнах за го произвеждам у дома. И то първия виновник е моя клиентка. Която ме "научи" да ям торти. Просто поръчах от нея торта за рождения ден на детето. Оказа се доста по-различна. Т.е. Вкусна. След години започнах сама да правя тортите. Точно тук е времето да кажа, че преди месеци се замислих дали не мразя баклава и толумби, просто заради отвратителната им направа. Съвсем случайно се заговорих по темата с една жена. Готвач от дълги години. Оказа се бивш служител в турска сладкарница. Управлявана и открита от турчин. Тя ми сподели за направата на толумби по традиционна рецепта. Като каза "Толумбата трябва да е куха. С твърда обвивка, която хрупа. И да не е сиропиране, а като глазура" Преди дни намерих в турски сайт една рецепта. Трудно я преведах, но мисля че се получи. Като за пръв път...
Направих първо сиропа. Шербет. За него са нужни.
2 водни чаши вода
2 и половина чаши пудра захар.
лимон.
С лъжицата ги обръщам. Когато станат кафяво златисти ги вадя и ги поставям веднага във студения сироп. Където престояват не повече от 3 минути. Като се налагаше и с лъжица да забърквам толумбите в него.
За да изпържа цялото тесто, направих мини толумби ми трябваха три студени мазнини. Заради това махах олиото от котлона. Изстиваше и започвах отново. Интересното е, че сиропа ми стигна точно. По рецепта е по 3 чаши. Но аз направих с две.
Видът, като за пръв път е учудващ и за мен. Но пък имаме... Точно това, което трябва да е.
МразЕХ торти. Заради начина на приготвянето им от масовите сладкарски къщи. Сухи съставки... бъркаш вода. Става торта! Моя клиентка ме "научи" да ги харесвам. Не, че в момента ги ям сутрин, обед и вечер. Даже не помня последно кога ядах такова нещо. Но когато се хранех без да броя всяка калория мразЕХ торти. И толумби. И баклави. Първото, казах вече защо. Второто заради пихтиестия вид и разкашкването между небцето и езика. И потичането на воднист сироп в цялата тази "картинка". Третото. Заради ненормално твърдите кори. И опита им за сиропиране с воднист сироп. Точно тези три "сладкарски шедьоври", намиращи се във витрините на масовите улични сладкарници и в пластмасови опаковки в магазинната мрежа ме отвратиха от целия асортимент на сладкарството. Докато не започнах за го произвеждам у дома. И то първия виновник е моя клиентка. Която ме "научи" да ям торти. Просто поръчах от нея торта за рождения ден на детето. Оказа се доста по-различна. Т.е. Вкусна. След години започнах сама да правя тортите. Точно тук е времето да кажа, че преди месеци се замислих дали не мразя баклава и толумби, просто заради отвратителната им направа. Съвсем случайно се заговорих по темата с една жена. Готвач от дълги години. Оказа се бивш служител в турска сладкарница. Управлявана и открита от турчин. Тя ми сподели за направата на толумби по традиционна рецепта. Като каза "Толумбата трябва да е куха. С твърда обвивка, която хрупа. И да не е сиропиране, а като глазура" Преди дни намерих в турски сайт една рецепта. Трудно я преведах, но мисля че се получи. Като за пръв път...
Направих първо сиропа. Шербет. За него са нужни.
2 водни чаши вода
2 и половина чаши пудра захар.
лимон.
Сиропът се вари поне 20 минути на средна температура на котлона. След това го включих на най-високата степен до пълно завиране. Като добавих още две супени лъжици кристална захар. Охладих го до студен. Буквално.
За тестото.
2 водни чаши вода
Супена лъжица масло.
Щипка сол.
2 водни чаши брашно + 1 супена лъжица
5 яйца.
По рецепта са 4 яйца. Но тестото ми изглеждаше прекалено кашкаво.
Та. Завира водата с маслото и солта на котлона. Слагам две лъжици от сиропа. И добавям брашното при непрекъснато бъркане с дървена лъжица. Когато тестото започне да се отлепя от стените го махнах и добавих яйцата. Снимката на маслото я помествам, защото винаги съм се чудела колко е супена лъжеца масло, което е твърдо. Поне аз сложих толкова.
Естествено нямам снимки по време на направа на тестото. Нямам си фотограф около мен.
Да се върна на рецептата. Слагам в т.нар. каресола литър олио. И шприцовам в студеното олио, като си помагам с ножица. Включвам котлона. Когато започнат да се пържат толумбите се издигнаха на повърхността.
С лъжицата ги обръщам. Когато станат кафяво златисти ги вадя и ги поставям веднага във студения сироп. Където престояват не повече от 3 минути. Като се налагаше и с лъжица да забърквам толумбите в него.
За да изпържа цялото тесто, направих мини толумби ми трябваха три студени мазнини. Заради това махах олиото от котлона. Изстиваше и започвах отново. Интересното е, че сиропа ми стигна точно. По рецепта е по 3 чаши. Но аз направих с две.
Видът, като за пръв път е учудващ и за мен. Но пък имаме... Точно това, което трябва да е.
"Хрупкава, куха от вътре."
понеделник, 27 ноември 2017 г.
Баница с локум.
Кой каза "Вали сняг"? Завали ли сняг ми се иска да усетя вкуса на това вълшебство. Пред него Айле сладкиш и Галакторуреко буквално бледнеят. Няма да изпадам в подробности. Освен, че локум взимам на Захарни заводи. По вкус ми харесва най-много рецептата с опаковката с рози. На снимките ще видите, че редувам от локума с роза и с розоберката. Като говоря за чаша е с вместимост 250 мл.
Необходими продукти.
Два пакета финни кори за баница.
6 пакета локум
За сиропа.
2 чаши вода.
2 чаши захар.
За плънката.
6 яйца.
Пакет бакпулвер
1/2 чаша захар
1 чаша олио
Брашно- 6 супени лъжици
Ванилия.
Първо подготвям локума. Ако парчетата са обемни ги нарязвам на четири по дължина
Тъй като е еластичен, а и се полепват едно за друго парчетата изсипвам пудрата захар върху дъската за рязане. Овъргалвам ги откъм отрязания край.
Разбивам продуктите за плънката.
Завиването на корите е по две. Като между тях не слагам нищо.
В късия край нареждам локума и хаотично изсипвам по 6-7 лъжици от плънката.
Кой каза "Вали сняг"? Завали ли сняг ми се иска да усетя вкуса на това вълшебство. Пред него Айле сладкиш и Галакторуреко буквално бледнеят. Няма да изпадам в подробности. Освен, че локум взимам на Захарни заводи. По вкус ми харесва най-много рецептата с опаковката с рози. На снимките ще видите, че редувам от локума с роза и с розоберката. Като говоря за чаша е с вместимост 250 мл.
Необходими продукти.
Два пакета финни кори за баница.
6 пакета локум
За сиропа.
2 чаши вода.
2 чаши захар.
За плънката.
6 яйца.
Пакет бакпулвер
1/2 чаша захар
1 чаша олио
Брашно- 6 супени лъжици
Ванилия.
Първо подготвям локума. Ако парчетата са обемни ги нарязвам на четири по дължина
Тъй като е еластичен, а и се полепват едно за друго парчетата изсипвам пудрата захар върху дъската за рязане. Овъргалвам ги откъм отрязания край.
Разбивам продуктите за плънката.
Завиването на корите е по две. Като между тях не слагам нищо.
В късия край нареждам локума и хаотично изсипвам по 6-7 лъжици от плънката.
Завивам на роло, като започвам от страната, на която е нареден локума. Поставям в правоъгълна тава, с големината на фурната.
Изпичам на 180 градуса до леко покафеняване на корите.
Остявям баницата напълно да изстине. Подготвям сиропа. Пропорциите са на всяка чаша вода-чаша захар. Оставям го да изстине леко. И чак тогава сиропирам.
неделя, 19 ноември 2017 г.
Бисквитена торта с домашно изпечени блатове.
Единственото, което ми остана да намеря за тази идеална съвършенност на най-обикновената торта е.. крема. Много съм "слаба" в приготвянето на млечни кремове. Въпреки успеха с тортата за 10тия РД на детето. Което ме посеща, че трябва да кача рецептата, услужливо дадена ми от "Пекарната на Нора". Нора е моят кулинарен идол и тя е виновника да се запаля по приготвяне на сладкиши и погачи.
Рецептата на блатовете може да се използва и само за приготвяне на бисквити. Номерът е да се разточи по-дебел блат и да се пече до леко "бухване" на бисквитата. Може в тестото да се добави канела, какао, ванилия, лимонова есенция... всичко което ви е любимо. Изпечените бисквити се поддават и доста добре на декорации с шоколад. Ако искате да добавите ядки, нека са ситно смляни и добавянето им да е след омесване на стандартната рецепта. Разточването на по-тънък слой тесто предполага хрупкави бисквити. По-меки ще станат, ако тестото е по-дебело. Ако залепва на точилката-посипвайте брашно. Ако станат твърди бисквитите и не са ви за незабавна консумация можете да ги приберете в стъклена купа в топло помещение. Така леко ще се овлажнят и ще омекнат.
Необходими продукти.
За блатовете
4 яйца.
Захар - една чаета чаша с вместимост 250 мл.
125 грама масло
10 грама сода бикарбонат
3-4 грама амонячна сода (на върха на чаена лъжица)
500 грама брашно (оставете си поне 200 грама за доомесване и набрашняване на плота)
Есенсия ванилия на прах
За кремът
1.200 мл. Мляко
2 пакета ванилено нишесте (аз използвах Биосет)
200 мляко (за разтваряне на нишестето)
Захар-чаша с вместимост 250 мл.
Захар-2 супени лъжици (зо разтваряне на нишестето)
Приготвяне на блатовете.
В купа поставям брашното, двата вида сода.
В друга купа разбивам яйцата със захарта, ванилиите и разтопеното (охладено) масло. Изсипвам яйцата при брашното, като замесвам меко тесто. Ако сте си "играли" с лунен пясък, то консистенцията му наподобява него. Тестото трябва да се подава на точене, като остава леко лепкаво, заради наличието на захар в него. Разделям тестото на шест равни части. Разточвам всяка върху хартия за печене и налагам дъното на форма с ринг за торта с диаметър 26 см. Изрязвам излишното. Правя "дупки" с малка капачка, за да може крема при разливане да премине между блатовете.
Излишното тесто събирах в отделно топче. Изпичането става за не повече от 5 минути на загрята до 200 градуса фурна. Аз буквално приготвях третия блат, докато се изпичаше първия. Приготвях четвъртия, докато се изпичаше втория. Бяха ми необходими само две тави. Вадя първия блат. Слагам тавата с втория разточен на хартия. Махам първия от хартията да изстива на ринг, слагам в тавата третия разточен на хартия и разточвам четвъртия. Звучи сложно и многоемко. А в действителност за 30 мин. имате опечени шест блата.
Поизрязвам с нож краищата, за да проникне крем и в края на ринга. Трохичките събрах за украсата на тортата.
От тестото ще остане едно цяло топче. По вкус можете да разделите на пет части тестото и да имате по-дебели блатове. Честно казано се опасявах дали при по дебел блат ще се напои от крема. Останалото тесто използвах за направа на бисквити. Може да ги използвате на украса на тортата.
Та. Вече имате шест блата. Дори и да ги счупите по време на нарязването на краищата си ге съберете при разливане на крема.
Кремът като приготвяне е по рецепта на проезводителя. Завира млякото, сипвам чаша захар, да се разтопи. Слагам и ванилията на прах. В отделна купа с телена четка разбих нишестето с 200 мл студено мляко и две лъжици захар. Бърках го и преди изсипването в млякото, за да не ми се утаи на дъното. При завирането на млякото изсипах нишестето и при непрекъснато бъркане го изчаквам да се сгъсти. В ринг поставям блат, изсипвам крем. И така докато залея блат по блат. С бързина на факир, защото крема бързо се сгъстява при изстиване. Няма да крия, че крема ми беше малко за шест блата. Или по-скоро блатовете бяха с един повече. Защото ринга се напълни до горе. Отгоре поръсих трохите. Оставих да се охлажда за 12 часа.
Резултатът е....
Блатовете са напоени добре от крема. Пухкави и съответно крема изпълнява по-скоро "съединителна" роля на блатовете. Просто идеална за мен.
Единственото, което ми остана да намеря за тази идеална съвършенност на най-обикновената торта е.. крема. Много съм "слаба" в приготвянето на млечни кремове. Въпреки успеха с тортата за 10тия РД на детето. Което ме посеща, че трябва да кача рецептата, услужливо дадена ми от "Пекарната на Нора". Нора е моят кулинарен идол и тя е виновника да се запаля по приготвяне на сладкиши и погачи.
Рецептата на блатовете може да се използва и само за приготвяне на бисквити. Номерът е да се разточи по-дебел блат и да се пече до леко "бухване" на бисквитата. Може в тестото да се добави канела, какао, ванилия, лимонова есенция... всичко което ви е любимо. Изпечените бисквити се поддават и доста добре на декорации с шоколад. Ако искате да добавите ядки, нека са ситно смляни и добавянето им да е след омесване на стандартната рецепта. Разточването на по-тънък слой тесто предполага хрупкави бисквити. По-меки ще станат, ако тестото е по-дебело. Ако залепва на точилката-посипвайте брашно. Ако станат твърди бисквитите и не са ви за незабавна консумация можете да ги приберете в стъклена купа в топло помещение. Така леко ще се овлажнят и ще омекнат.
Необходими продукти.
За блатовете
4 яйца.
Захар - една чаета чаша с вместимост 250 мл.
125 грама масло
10 грама сода бикарбонат
3-4 грама амонячна сода (на върха на чаена лъжица)
500 грама брашно (оставете си поне 200 грама за доомесване и набрашняване на плота)
Есенсия ванилия на прах
За кремът
1.200 мл. Мляко
2 пакета ванилено нишесте (аз използвах Биосет)
200 мляко (за разтваряне на нишестето)
Захар-чаша с вместимост 250 мл.
Захар-2 супени лъжици (зо разтваряне на нишестето)
Приготвяне на блатовете.
В купа поставям брашното, двата вида сода.
В друга купа разбивам яйцата със захарта, ванилиите и разтопеното (охладено) масло. Изсипвам яйцата при брашното, като замесвам меко тесто. Ако сте си "играли" с лунен пясък, то консистенцията му наподобява него. Тестото трябва да се подава на точене, като остава леко лепкаво, заради наличието на захар в него. Разделям тестото на шест равни части. Разточвам всяка върху хартия за печене и налагам дъното на форма с ринг за торта с диаметър 26 см. Изрязвам излишното. Правя "дупки" с малка капачка, за да може крема при разливане да премине между блатовете.
Излишното тесто събирах в отделно топче. Изпичането става за не повече от 5 минути на загрята до 200 градуса фурна. Аз буквално приготвях третия блат, докато се изпичаше първия. Приготвях четвъртия, докато се изпичаше втория. Бяха ми необходими само две тави. Вадя първия блат. Слагам тавата с втория разточен на хартия. Махам първия от хартията да изстива на ринг, слагам в тавата третия разточен на хартия и разточвам четвъртия. Звучи сложно и многоемко. А в действителност за 30 мин. имате опечени шест блата.
Поизрязвам с нож краищата, за да проникне крем и в края на ринга. Трохичките събрах за украсата на тортата.
От тестото ще остане едно цяло топче. По вкус можете да разделите на пет части тестото и да имате по-дебели блатове. Честно казано се опасявах дали при по дебел блат ще се напои от крема. Останалото тесто използвах за направа на бисквити. Може да ги използвате на украса на тортата.
Та. Вече имате шест блата. Дори и да ги счупите по време на нарязването на краищата си ге съберете при разливане на крема.
Кремът като приготвяне е по рецепта на проезводителя. Завира млякото, сипвам чаша захар, да се разтопи. Слагам и ванилията на прах. В отделна купа с телена четка разбих нишестето с 200 мл студено мляко и две лъжици захар. Бърках го и преди изсипването в млякото, за да не ми се утаи на дъното. При завирането на млякото изсипах нишестето и при непрекъснато бъркане го изчаквам да се сгъсти. В ринг поставям блат, изсипвам крем. И така докато залея блат по блат. С бързина на факир, защото крема бързо се сгъстява при изстиване. Няма да крия, че крема ми беше малко за шест блата. Или по-скоро блатовете бяха с един повече. Защото ринга се напълни до горе. Отгоре поръсих трохите. Оставих да се охлажда за 12 часа.
Резултатът е....
Блатовете са напоени добре от крема. Пухкави и съответно крема изпълнява по-скоро "съединителна" роля на блатовете. Просто идеална за мен.
неделя, 12 ноември 2017 г.
Тесто за мекици
Това сигурно (освен рецептата за бабиния козунак) е рецептата, която мога да спомена от къде съм я взела. От тефтера на мама. Сутринта ми дойде изведнъж идея да омеся мекици. За пръв път от домашно тесто. А хората казват, че детство без да се събудиш на село в ухайна къща на вар и бабини мекици... Не било никакво детство. Не помня много мириса на вар. Баба ми живееше в София. А къщата на село си беше доста модерна за времето. Но помня мекиците. Като малка бях... пухкава, за повечето деца "дебела". И е ясно, че не пропусках да преяждам с мекиците на баба. Заради това сега само ги опитвам (ако се чудите и как запазвам килограми при толкова тесто у дома).
Та. Докато търсих тесто за мекици. Открих чудесно тесто-универсално. А и магично за мен. Омесването става бързо. Лесно. Освен мекици опеках и страхотни питки. Направих половин доза. Естествено- за двама човека и това е много.
Естествено няма да ви мъча да четете текста. Според мен записването й е преди прехода. ( Преди два дена станаха едни 28 години). Според "приготовлението".
Снимки по време на замесването нямам. Не очаквах тази "магия".
Необходими продукти:
500 грама брашно.
1 яйце L размер(по-скоро М-лъжливи производители)
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 к.лъжица сода
1/2 чаша прясно мляко. Около 100 мл.
Мая- 11 грама суха.
Активирах маята в затопленото мляко за около 10 мин. В киселото мляко активирах содата. Разбих яйцето с вилица. Смесих накрая млеката и яйцето. В голяма купа изсипах брашното и направих кладенче. С помоща на вилица замесих, докато бавно изсипвах течните съставки. Доомесих на масата. За първи път не добавям брашно или не ми е в излишък. Замесих, докато содата не започна да "изсушава" тестото. Т.е. в един момент сякаш става на късове.
Разделих тестото на две. Половината сложих в студена фурна и изпеках на 200 гр, които след като питките се надигнаха достатъчно увеличих на 250. Получиха се питки с твърда, хрупкава коричка и пухкава срединка.
Та. Докато търсих тесто за мекици. Открих чудесно тесто-универсално. А и магично за мен. Омесването става бързо. Лесно. Освен мекици опеках и страхотни питки. Направих половин доза. Естествено- за двама човека и това е много.
Естествено няма да ви мъча да четете текста. Според мен записването й е преди прехода. ( Преди два дена станаха едни 28 години). Според "приготовлението".
Снимки по време на замесването нямам. Не очаквах тази "магия".
Необходими продукти:
500 грама брашно.
1 яйце L размер(по-скоро М-лъжливи производители)
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 к.лъжица сода
1/2 чаша прясно мляко. Около 100 мл.
Мая- 11 грама суха.
Активирах маята в затопленото мляко за около 10 мин. В киселото мляко активирах содата. Разбих яйцето с вилица. Смесих накрая млеката и яйцето. В голяма купа изсипах брашното и направих кладенче. С помоща на вилица замесих, докато бавно изсипвах течните съставки. Доомесих на масата. За първи път не добавям брашно или не ми е в излишък. Замесих, докато содата не започна да "изсушава" тестото. Т.е. в един момент сякаш става на късове.
Разделих тестото на две. Половината сложих в студена фурна и изпеках на 200 гр, които след като питките се надигнаха достатъчно увеличих на 250. Получиха се питки с твърда, хрупкава коричка и пухкава срединка.
А така изглеждаха мекичките. Наистина аромата при приготвянето е същия като при баба. Може би само липсва аромата на лек нафталин. Превзел бабиния апартамент.
Ако приготвите цяла доза. То можете да съхраните тестото в хладилник. Другият път ще го пробвам за пица.
Добър апетит.
събота, 28 октомври 2017 г.
Датско многолистно тесто
Датско многолистно тесто. Или как се влюбих от пръв поглед в кардамома.
Рецептата не помня от къде я "откраднах". Честно. Изглеждаше ми адско трудна. Но когато започнах да го правя стъпка по стъпка се оказа... забавно. А вкусът няма да коментирам. Не може да се опише. Трябва да се пробва. Специфичното тук е маслото. Моля. Ако се захващате с направата на датско тесто, то изберете маслото по съдържанието. А не по името на опаковката. Всичко е "краве масло", но като обърнете ситния шрифт не е точно така. Първият път се прецаках с това на Милмекс. Пълно е с вода и единственото което ми спаси тестото, при загъване е да го държа във фризера.
Отделно се пригответе и с шивашки сантиметър или ролетка. Ако нямате подходящите подложки. Аз естествено го правя с ролетка.
Започвам със съществената част. Да не изпадам в единтондуми...
Продукти.
120 мл. вода
120мл. прясно мляко.
7 гр. суха мая
150 гр. захар
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. кардамон
1 с.л. масло
2 големи яйца (не знам тези които сладам дали са от усмихнати и доволни кокошки)
550 гр. брашно (пригответе повече за размесването и разточване)
250 гр. твърдо краве масло.( най-добре да се извади от хладилника преди да се работи с него)
Стъпка 1. Размесване на тестото.
В съд се смесват водата, млякото и 1 супена лъжица масло. Загряват се на умерен огън, без да завира течността. Колкото да се разтопи маслото. Маха се от огъня и се добавя маята. Разбърква се добре.
Кардамомът го нарязвам на ситно с остър нож. Вадя зрънцата от шушулките и ги чупя с острото на ножа до прах.
Рецептата не помня от къде я "откраднах". Честно. Изглеждаше ми адско трудна. Но когато започнах да го правя стъпка по стъпка се оказа... забавно. А вкусът няма да коментирам. Не може да се опише. Трябва да се пробва. Специфичното тук е маслото. Моля. Ако се захващате с направата на датско тесто, то изберете маслото по съдържанието. А не по името на опаковката. Всичко е "краве масло", но като обърнете ситния шрифт не е точно така. Първият път се прецаках с това на Милмекс. Пълно е с вода и единственото което ми спаси тестото, при загъване е да го държа във фризера.
Отделно се пригответе и с шивашки сантиметър или ролетка. Ако нямате подходящите подложки. Аз естествено го правя с ролетка.
Започвам със съществената част. Да не изпадам в единтондуми...
Продукти.
120 мл. вода
120мл. прясно мляко.
7 гр. суха мая
150 гр. захар
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. кардамон
1 с.л. масло
2 големи яйца (не знам тези които сладам дали са от усмихнати и доволни кокошки)
550 гр. брашно (пригответе повече за размесването и разточване)
250 гр. твърдо краве масло.( най-добре да се извади от хладилника преди да се работи с него)
Стъпка 1. Размесване на тестото.
В съд се смесват водата, млякото и 1 супена лъжица масло. Загряват се на умерен огън, без да завира течността. Колкото да се разтопи маслото. Маха се от огъня и се добавя маята. Разбърква се добре.
Кардамомът го нарязвам на ситно с остър нож. Вадя зрънцата от шушулките и ги чупя с острото на ножа до прах.
Изключителна радост ми е тази добавка. Отделно целият ми дом ухае невероятно на нея. Преди седмици представител на Биосет ми подари две пликчета(трудно се намира в магазините). Все едно ми подари тристаен апартамент. Толкова се радвах. Както споменах. Трудно го намирам. Само в магазин в Банкя и то скоро няма да успея да стигна до там. Продължавам с рецептата.
В купа се смесва брашното, захарта, солта и кардамома. Прави се кладенче в средата, където се изсипва млякото с яйцата и добавената мая.
Най-лесно ми е при постепенно езсипване на течните съставки в брашното да забърквам с вилица.
Замесва се меко тесто. Замесва се на набрашнена повърхност, докато престане да лепне и стане гладко и еластично.
Тестото се увива във стреч фолио и се оставя за 30 мин в хладилник.
И тук вече става интересната част с маслото. Разрязвам хартия за печене. Лицевата част начертавам( с молив и ролетка) правоъгълник с размери 20-30. Поставям маслото между двата листа хартия, като начертания четириъгълник е към мен. Т.е. трябва да се разточи маслото в размер 20-30. С точилка! По принцип в рецептата, оригиналната е между два листа стреч фолио. Но с него първия път не се разбрахме.
От първото ми замесване на тази рецепта (както и нагоре споменах) след разточване на маслото го сложих във фризера. Наистина се улеснява работата с него.
Та. Слагаме разточеното масло във фризера. А изваждаме тестото. (Ако са минали по-малко от 30 мин. изчаквате).
Тестото.
От снимката се вижда, че леко е втасало. Предният път не го фолирах, а го поставях с плик и смятам от тук на сетне да процедирам с пликове. За да бухне повече.
Тестото се вади от фолиото и на набрашнена повърхност се разточва на 25-45 см.
Маслото се изважда от фризера и се поставя върху тестото по този начин. Най-лесно ще е поставянето, ако се махне първо единият лист хартия, слага се маслото върху тестото и се маха и другия пласт хартия.
Свободният край на тестото се прегъва към маслото. Изчиства се излишното брашно със суха кърпа.
След това се прегъва и другия край. Краищата се изравняват. Изчиства се излишното брашно
Отново се разточва. 25-45см. И се прегъва на три. Следва още едно разточване 25-45см. Отново се прегъва на три и се изчиства излишното брашно. Тестото се поставя в стреч фолио и се поставя в хладилник за 30 мин. (1 път)
Вади се от хладилника. И се разточва на набрашнена повърхност. Но този път вече на 25-40 см. Отново се прегъва на три, като се отстранява излишното брашно. И се изравняват краищата. Завива се във фолио и престоява за 30 мин в хладилник (2 път).
Изважда се. Отново се разточва 25-40см. Отново се отстранява брашното, прегъва се на три. Поставя се в стреч фолио и се оставя с хладилник за един час или нощ.
И вече след това идва най-"сладкото". Тестото се разточва. Аз го разточвам на 0.5см. дебелина и изрязвам тригълници, които оформям на кифлички.
Част от тестото изрязах на правойгйлник. Посипах канела със захар и навих на руло. Което изрязах на 1 см. Получиха се страхотни канелени охлювчета.
За съжаление снимките не са много добри. Но пък кифличките бяха. Бяха...
Абонамент за:
Публикации (Atom)